nadnica.com

Намерих един сайт – www.nadnica.com, където може да си сравниш заплатата със заплатите на другите регистрирали се с твоята професия. Общо взето nadnica.com е пренесла в България идеята на американския сайт glassdoor.com, където на същия принцип може да провериш примерно колко средно получава програмист в Microsoft.
Мога със задоволство да отбележа, че заплатата ми е доста над средната

Philips Sucks

Купих си нова машинка за подстригване -Philips QC5050:

Не си я купувайте

Струва към 90 лева.  За тези пари очаквах, че ще си върши работа и ще е качествен продукт. Да ама не – пълен боклук е – много китайска изработка, скубе и ножчетата се задръстват с косми. Ако си купите от Илиянци машинка за 10 лв, със сигурност ще върши по-добра работа.

Като се замисля, досега почти винаги съм бил разочарован от продукти с марката Филипс.

Acrobat.com

Adobe са направили много як сайт, сигурно за да докажат възможностите на flash технологията им.

Acrobat.com в същност е комбинация от няколко web приложения, най-смислените от които са Adobe ConnectNow i Buzzword.

Buzzword e онлайн текстов редактор – нещо като Google Docs, само че понеже е базиран на flash повече се доближава до усещането за desktop текстообработваща програма. Има повечето най-необходими неща, за да пишете документи. Все пак не мисля, че ще ви накара да изоставите Word’a.

ConnectNow е нещо по-интересно – това е услуга за телеконференции и най-хубавото е, че можете да я използвате напълно безплатно. За да проведете онлайн среща с някого трябва просто да му изпратите url’a на вашата стая в ConnectNow.  Услугата предлага стандартните chat, видео и гласова комуникация по интернет, но в допълнение позволява на участниците да споделят документи и дори desktop’a на компютъра си (нещо като netmeeting)

Градски

Вчера разбрах защо ’19 минути’ постоянно се заяждат със ‘Дневник’.  Хората от Икономедия също са си направили безплатно вестниче – градски вестник. Това, което ми харесва в него е, че не е жълто и е на практика едно мини-копие на Дневник – дори са намерили място за коментари.

За разлика от 19, градски се придържа към по-големия таблоиден формат. Явно логиката е по-голям = по-сериозен.  За мене по-голям значи по-неудобен за четене.

Другото е, че за разлика от 19, който направо е залял София, ми е трудно да намеря безплатния вестник на Икономедия сутрин по пътя към работа. Дано по-сериозното съдържание не го убие – според мен масовата публика си се кефи да чете по-жълтичка преса.

19 Минути: Инвестирайте парите си в имоти!

Инвестирайте партите си в имоти, вестник 19 минути

Ако живеете в София не може да не ви е попадал вестник 19 минути. Има го навсякъде.  Сутрин по спирките разни млади момчета и момичета го раздават на пътуващите с градския транспорт.  Безплатен е и пенсионерите взимат по два-три.  Според самия вестник тиражът му е 172 000, което пак според него го прави най-четения всекидневник в България. Форматът (нещо като A4) е удобен  -  май и таблоидите са прекалено големи, ако трябва да ги четеш в трамвая. Нещо хич не се понасят с Дневник и постоянно се плюят,  което е странно, защото според мен читателските им аудитории изобщо не се припокриват.  От дизайна има какво да се желае. Статиите са свръх кратки и са в стила на изданията на ВАЦ, само че двойно-тройно по-зле. В крайна сметка е безплатен, така че не може да сме взискателни. Половината вестник е клюки и спорт, има TV програма и кръстословица.

Безплатните всекидневници са световно явление, което най-после идва и при нас.  Според BBC вероятно в бъдеще всички вестници ще са безплатни.  Дали това значи край на старите печатни издания? Аз си купувам вестник единствено ако ще пътувам за уикенда за някъде, където нямам интернет – тогава си взимам Капитал.

Проблема на 19 минути е в съдържанието – явно е за масовия вкус, ама толкова груба платена статия не бях виждал.  Малко под текста, който се опитва да ти обясни колко е добре точно сега да си купиш апартамент  (нищо че навсякъде имотните балони се пукат един след друг), се мъдри реклама на агенция за недвижими имоти.

Google Maps for Mobile – Големият брат знае къде си

Та понеже си говорехме за Google…

От скоро имам нов телефон. Sony Ericsson W890i. Супер тънък, метален и с всички екстри, от които имам нужда – радио, MP3, 2GB memory card, 3MPx камера. Много як – Nokia отдавна вече не правят хубави телефони.

Малко след като си го купих, установих една друга екстра, за която изобщо не съм подозирал – Google Maps for Mobile.  Явно Google и Сони нещо са в комбина,  защото този телефон пристига с фабрично зареден Google софтуер.  Google Maps е на практика java приложение и спокойно можете да си го инсталирате и на друг телефон.  Вероятно обаче някои от екстрите, за които ще  спомена след малко няма да работят, освен ако не сте късметлии и имате нов и съвместим телефон.

Значи една от малкото екстри, които телефонът ми няма е GPS,  Това никога не ми е било нужно, имам си GPS в колата.  Точно затова бях много изненадан, когато пускайки споменатия Google Maps, той директно ми показа сателитна снимка на квартала ми.  Върху снмката начерта синя окръжност, която според него била с радиус 1700m и по средата се появи синя точка ‘You are here’. Не бях точно там, но все пак бях доста близко и в границите на синята окръжност.

Първата ми мисъл беше, че някакси все пак съм си купил телефон с GPS, макар да знаех, че няма такова нещо (прекалено е евтин).  Проверих (в google).  Нямам GPS. Проверих как рабти Maps’а (пак там):

Оказа се че хитреците в Google, заедно с производителите на телефони са разработили възможност телефонът да казва на javaта IDто на клетката, в която се намира. От там Google си правят извод къде си, доста точно при това (поне така изглеждаше първоначално). На всичкото отгоре, типично за тях са оставили на потребителите им да свършат цялата работа по събирането на базата данни, свързваща номерата на GSM клетки с географските координати.  Хората, които за разлика от мене имат GPS и го ползват на телефона си с Google Maps изпращат на Google данни, както за клетката в която са, така и за географското си разположение.

Като цяло изглежда яко.  Оказа се, че не винаги работи толкова добре. Почти никога в същност. На много места в София Google мисли, че съм в Прага.  Във Варна ми показа, че съм в Южна Африка.  Като цяло, ако познае къде си е доста точен, ако не – много греши.

Това което ме притеснява повече е, че Google освен че ми чете мейлите и знае точно какви неща ме интересуват в мрежата,  вече знае и къде живея.

Ето им го рекламното филмче:

Hello world!

Welcome to WordPress.com. This is your first post. Edit or delete it and start blogging!

Добре де, няма да го трия първия пост.

Избрах wordpress, а не blogger, защото напоследък все повече започвам да усещам че google e evil (простете за ‘ Google бомбата‘).

Това е тема на друг пост обаче.